След Великден, след възнесението на Господа, входът на Царството небесно, е

След Великден, след възнесението на Господа, входът на Царството небесно, е отворен. На днешния ден Църквата се моли през него да влязат вярващите и праведни умряли.

На Задушница  църковните камбани бият траурно поради мъртвите. Богослужебното е с усърдни молебствия за умрелите. Опечалените по гибелта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата.

Палят се свещи и кандила, слагат се цветя, преливат се гробовете с вино, кади се с тамян, носи се жито и в черква, и на гробищата.

Меси се хляб, който се разчупва и се раздава. Задушницата се назовава в България Черешова, тъй като това е най-популярният плод през този интервал от годината. Черешите нормално се прибавят към поменателните трапези.

В Българския църковен календар има три огромни Задушници. Това са Голяма Задушница преди Месни Заговезни, Черешова Задушница и Архангелска Задушница.

Българите тачат паметта на своите покойници от безконечни времена. Нашите предшественици, траки, славяни и прабългари, са почитали своите мъртъвци. Тези ритуали и обреди, въпреки към този момент видоизменени, са достигнали до днешни дни.

Според националното поверие на този ден  душите на умрелите  се връщат. Те стоят до личния си гроб. Поради това техните живи родственици им носят храна и вино. Ритуалното подаване и поливане служи за насищане на душите на умрелите близки.

Източник:

Снимка: Pixabay